автор: erka

От самотата ме е страх.
От Самотата.
И затова се пресъздавам...
...но всичко пак
наподобява мен
и затова е този хаос.
А Хаосът
мечтае ред
и той се претворява -
от желание...

...и ето ме.
Едно невинно цвете
във бялата саксия
на перваза...

...а то ще прецъфти,
ще се разпадне
и пак ще бъда
само Прах.

От Него ме е страх.
От Самотата...

...преди да я откъсна
като Грях.