автор: apostola

Как тихо, бавно и полека
нощто прегръща моя град.
С ръката своя нежна, мека
по улиците пръска хлад.

Денят под стряхи се стопява
и губи своето тегло.
И всеки вече се спасява
във свойто топличко легло.

И уличните лампи светват
със зачервените очи.
А котки тишината тестват
на риба щом им загорчи.

И тънка тягостна омара
на керемидите тежи.
В часовникова кула стара
заспало утрото лежи...