автор: ulianka

...но изведнъж настъпи тишина.
Застинаха направо като мъртви.
Жена минаваше... Каква жена!
Краката, господи, цял хвърлей!

Езиците си глътнаха (за срам)
мъжете ни от уличката наша.
Прадядо им дори - Адам,
забъркал се в подобна каша.

Щом зърнал Ева, мигом онемял,
забравил резултата и на мача,
когато тя със дамския си арсенал
край него тръгнала да крачи.

***

Отмина Ева... Някой се съвзе.
Понечи на бегом да я догони.
И тъкмо да я спре (какви мъже!),
съпругата го викна от балкона.