автор: apostola

За рожденния ми ден!


Дойдох и гол, и беден
на този августовски ден.
Макар и слаб, и бледен
растях си аз във ден след ден.
Живота ме подхвана
със свойта загрубяла длан.
Пред мене той застана
да ми покаже своя план.

Повярвах си на вота
и тръгнах с него под ръка.
Към по-висжко кота
потече моята река.

И бърза, пълноводна
или пък с намален дебит,
тече реката ми свободна
със бряг от слънцето завит.

И стигна километър-
седемдесетият за мен.
Тече си метъра след метър
и всяка нощ, и всеки ден.

Не искам да пресъхва
реката-моят скъп живот,
а свежест да полъхва
от смес сълза със кръв и пот.

И с устие широко
да стигне горното море,
и сред звезди високо
разлята мигом да умре.