автор: Rodenavlotos

Идваш винаги, когато съм узряла -
пет минути преди земното притегляне
да погълне тежестта на тялото ми.
Устните ти са последното

до което се докосва кожата ми,
съхранила ароматите на лятото.
До мига, във който ножът ти
смъква деликатната позлата

и се стичам в сладки ручейчета
по брадичката ти и по пръстите.
Ти си чудото, което ми се случва.
В твоите ръце възкръсвам,

следваща един божествен промисъл
нечий глад за обич да нахраня.
И не ме боли от зъбите ти. Ти си
най-желаната от всички рани.