автор: sliver

Беше ми последната сълза. Беше капката, преливаща морето. Беше и не беше синева. Беше и гора, пътека. Че и пън :)
Беше вечност. Огънят от вечността...
Беше влюбен, но не пожела в тази влюбеност да бъдеш смъртен.
Безгреховен. Но невярващ в любовта.
Част от новата порода хора. Твърдокрили, здраво стъпили на майката земя. Роби.
Сами забиващи пирони в оковите на собствената самота.
Пък аз съм грешна. И ранима.
Родена бях, живея, ще умра.
В очите ми ще се преливат синьо-бели небеса. Ще бъда нечие желание. С усмивка щастие ще сътворя. Ще искам да обичам, да туптя, с ударите на сърцето да се сливам...
А ти ще си мечтаеш за това. На ум. На тъмно. С чаша вино. С лаптоп и котка на корем :)


Дори и котките умират...