Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 840
ХуЛитери: 3
Всичко: 843

Онлайн сега:
:: Albatros
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГравюра
раздел: Любовна лирика
автор: Rodenavlotos

Мой сив жребец, и хром, и глух и тъжен,
сега сме само аз и ти- себеподобни.
И времето за нас е вече въжено
и всички клони тука са удобни.

Но ние с тебе се разбираме без думи.
На нас не са ни нужни сетивата.
В един говорещ и не чуващ свят безлунен
единствено се слуша чрез душата.

А ние с теб все още я крепим на рамо.
Дори на патерици, в нас е още жива.
Когато всичко друго остарее, тя е само
все още влюбена, и млада, и красива.

Стоим на този стръмен бряг, на края му,
шуми отдолу тъмната река на Времето.
Умиротворени сме сега, макар да знаем -
Харон ще дойде с ладията да ни вземе,

приключил земните ни сметки и анализи.
Сега сме само някаква гравюра стара,
вдълбани върху аления фон на залеза
ездач и кон, превърнати в кентавър.



Публикувано от nikoi на 27.08.2013 @ 08:14:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Rodenavlotos

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 04:46:55 часа

добави твой текст
"Гравюра" | Вход | 7 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Гравюра
от voda на 27.08.2013 @ 08:38:07
(Профил | Изпрати бележка)
Тук срещам много мъдри сентенци и поразително сетивна образност...
Браво, Светла!


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 08:48:05
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ели, за този чудесен коментар. Усмивки и много настроение ти желая! Ако ще спиш, красиви сънища! :)))

]


Re: Гравюра
от missana на 27.08.2013 @ 09:30:11
(Профил | Изпрати бележка)
"И времето за нас е вече въжено" ; "вдълбани върху аления фон на залеза ездач и кон, превърнати в кентавър" - Две ярки поетични находки, контрастно разположени в началото и във финала на произведението, а като цяло то е наситено и изтъкано от поетично-философска тъкан. За миг получих видение за Воланд и Маргарита (от знаменития роман на Булгаков), които като един кентавър яздят напускайки този Земен Свят...а Ладията на Харон е за Останалите.

Поздравления за този текст, който ми достави такава естетическа наслада!


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 10:06:58
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, удоволствието е взаимно! Поздрави и вдъхновение!

]


Re: Гравюра
от mariniki на 27.08.2013 @ 10:42:43
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
онемях и аз... толкова истинско, силно и образно..
особено последният куплет... и не знам от кое точно... и защо
изпитах силна тъга...


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 11:14:20
(Профил | Изпрати бележка)
Може би, защото и на автора му е било тъжно в момента...Благодаря ти за хубавите думи, Маги. Поздрави и вдъхновение!

]


Re: Гравюра
от ANDROID2 на 27.08.2013 @ 10:46:49
(Профил | Изпрати бележка)
В тази фина говореща Гравюра със сетива!
Не, не виждам финал, виждам етап и резултат по пътя към съвършенството. Сметката ... може би не е приключила, може би има ресто и бакщиш. :) А и средствата сигурно не са изчерпани и има поне за по още едно.
Междувременно в огърлицата е добавена и Гравюра и за да не Ви принуждава тежестта да се привеждате напред отметнете "тежестта" назад "зад гърба". Така "тежестта" ще остане, но ще Ви държи даже по-изправена и ще накара да се откажат и ще остави без работа всички въжета и клони....и Харони!

Поздрав релефен от човекоподобен без работа!



Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 11:17:14
(Профил | Изпрати бележка)
Въжетата и клоните са просто възможност. Не изход. Лирическата е силен човек. Тя върви напред. Благодаря ти за проникновения анализ. Поздрави!

]


Re: Гравюра
от ANDROID2 на 27.08.2013 @ 17:00:18
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравите ни правят по-здрави.
:)

Тя е просто Тя.
Лирическата е конфекция и клише от часовете по литература, което, в случая, не се вгражда в такава Гравюра.
Виж, Тя е истинска, искрена, силна, можеща и е успяла Човек!...да се вгради, да пресъздаде Живота в произведение на изкуството с чувста и сетива. Едва ли някой би се осмелил, най-малко аз, да прави анализ на чувствата на Тя, които магат да оформят не какво да е, а Гравюра със сетива. Понеже е споделено на "форума" това означава за мен, че Тя позволява, допуска да бъде погледнта отблизо тази Гравюра, но без да се пипа (дори с чисти ръце).
Вярно, не всяка врата е изход, но винаги има поне един, а ако няма други врати, а само входна - натам е изхода, назад е, нали?
Въпросът е дали една Rodenavlotos докъде би се върнала, ако се върне изобщо назад? Или би разбивала стени и принципи, издигани преди със собствените й ръце?

Това не са въпроси към Тя, а опит за отречени анализи на една Гравюра!:)

Поздрав-пожелание занапред от човекоподобен, без да е доксоснат с ръце!

]


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 17:27:19
(Профил | Изпрати бележка)
И, слава Богу, че не задаваш въпроси, до къде може да стигне Тя, ако няма друга врата, защото не може да ти отговори. Тя все още сама не си дава сметка за Силата, която владее, ако изобщо владее такава. Така че, Тя се самооткрива в крачка. Засега не се връща обратно.
Поздрави!

]


Re: Гравюра
от zebaitel на 27.08.2013 @ 10:48:54
(Профил | Изпрати бележка)
...И времето за нас е вече въжено...


Особено ме впечатли тази метафора, както и цялата идея на стихотворението, която е изведена до един блестящ край!
Моите почитания, Светле!


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 11:10:35
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш, че твоята преценка е много важна за мен, Живе! Благодаря ти!

]


Re: Гравюра
от mariposasenelalma на 27.08.2013 @ 15:33:41
(Профил | Изпрати бележка)
Едно поетично откровение и прозрение, което те сграбчва...

"А ние с теб все още я крепим на рамо.
Дори на патерици, в нас е още жива.
Когато всичко друго остарее, тя е само
все още влюбена, и млада, и красива."!!!!
Тя е...Ти си...
Прегръдки, Светле!


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 16:31:21
(Профил | Изпрати бележка)
Но то си е така- нищо не си измислям.:))) Прегръдки и за теб, мила!

]


Re: Гравюра
от rumpel (rumpel@abv.bg) на 27.08.2013 @ 18:41:41
(Профил | Изпрати бележка)
Светле, много харесвам метафоричността и красотата на мисленето ти. Уникално е!


Re: Гравюра
от Rodenavlotos на 27.08.2013 @ 19:25:11
(Профил | Изпрати бележка)
Просто обичам приказките и фантастиката:))) Благодаря ти, Руми. Винаги добре дошла си. Радвам ти се.

]