автор: wingstofly

Заради "Дни без поезия" на Ем

Поезията не ни напуска, Ем.
Само онзи гневен вятър си отива,
само бурите утихват
а любовта, ленивата богиня
на пламъци и скрити
под сърцето ни олтари
тихо спи, подпряла разранените си
от целувки устни
в ръба на въжен син хамак
и само върховете
на изнежените й до писък пръсти
тихо трепнат в здрача.

Поезията не ни напуска, Ем.
Развратница в бардак
за полусънни истини,
разголва смуглите бедра на думите
срещу бутилка ром
и ветровете хукват пак
да гонят бели листи,
а ние бавно падаме
в краката й, и коленичим,
като слуги, безропотно, завинаги
понесли тежките вериги
на обреченост.