автор: kalin8

След малко бус-ът навлезе в крайпътен паркинг, в чийто край между няколкото високи тополи се виждат разперените чадъри на бистро, а зад тях - дървената конструкция на самото ресторантче. Няма как да не се забележат няколкото етапа на строителство, които досега бе претърпяло то... Даже ей-там в дъното се вижда и караваната, от която изглежда се е започнало всичко тук.
Ася слезе от машината все още запалена от любопитство... А насреща й вече бърза млада жена със запасана брезентова престилка, и види се, големи гумени ботуши, които пристъргват леко по плочника пред бистрото.
- Добре дошли! Рано си тръгнал пак, чичо Иване! - Засмяно тръсна руси къдрици жената- Димо ей-сега ще донесе кафето, че и ние още... Захванах се да полея цветята хем и да измия плочите, че слънцето след малко ще жегне! А кое е това девойче? Роднина?
- Ааа! Още не...Ама, да ти кажа, може и тая да стане! Това е Ася. Пътува с мен от Пловдив за морето... За Созопол. – Иван затърси нещо из джобовете си, и като не го намери, продължи- Ася, това е Милка! Ще станете добри дружки. Сигурен съм! А! Ето го телефона ми... Къде да се разположим, Ася?
- Където ви харесва, чичо Иване! – Появи се с поднос с димящо кафе висок на ръст, русоляв младеж, метнал бяла кърпа на лявата си ръка. – Добре дошли! От заведението... Специално! Закуската се пече... Банички с масло и сирене!
- Димчо! Благодаря от сърце! А това е Ася! Тя е художничка, като... Всъщност, ей- сега ще се разбере! Аха!
Чичо Иван посегна към телефона си. Отвори го, като кимна на Ася многозначително. Намери и набра номер...
- Добро утро, Никола! Наспа ли се? Е! Извинявай, че те събудих толкова рано, ама искам да те питам... Да си загубил нещо? В скоро време... Да! Снощи например!
Ася смени цвета на лицето си... Понечи да стане, но чичо Иван я спря с жест. А после продължи:
-Нещо много хубаво и важно?! Така...Така? И после не я намери? Ахааа! Сега... Слушай внимателно какво ще ти каже чичо ти! Понеже ти си я зарязал сама снощи, няма да можеш сега да я чуеш по телефона. Но, при положение, че Ася поиска да говори с тебе, аз няма да откажа да й дам номерa на телефона ти... Хубав ден, племеннико! Неее! Не ме моли... Не съм поп, че да ми се молиш! Затварям!
Телефонът бе прибран на мястото му- в работния гащиризон и ципът изсвири над него, затворен с рязко движение на пръстите...
Минута тишина, в която утринният ветрец припляска леко краищата на чадърите над масите в бистрото.
По- хубаво кафе в живота си Ася не бе вкусвала досега!
„Можеше изобщо да не слагам дори и една лъжичка мед в чашата си...“ – помисли си тя, докато слушаше разговора...
- Какво ме гледате така? – Чичо Иван стана от стола си.- Хайде, Асинка! Път ни чака... А пък за Никола не се кахърете въобще! Казано е: „ Който търси – намира!“
Две слънчеви усмивки изпроводиха бус-а, докато излизаше от паркинга...

Следва продължение.
Б.Калинов- Странник
10. Август 2013г.
Банско.
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Hanche.JPG