автор: Rodenavlotos

В тази проклета сутрин
някак е гузно морето...
Тази проклета сутрин –
грешка на календара,
да не се беше случвала...
Бавно се стеле мъглата,
лепкава като медуза
по гърбовете на лодки,
тъмно налягали в пясъка
като изхвърлени китове...
Двойка разбудени гларуси
крият тревожно глави
и си запушват ушите...
Тази проклета сирена,
гонеща в мрака мъглата
вие така упокойно –
да ти се скъса сърцето.
А сред смълчаните дюни,
в сенките под скалите,
една тъжна китара,
с изпокъсани струни,
чака съвсем безнадеждно
да се завърне момчето.

Стъпките водят в морето
и са забравили явно
пътя обратно...