автор: Marta

Лятото, което ни люлее
в изгревите си - червени люлки,
в маранята - жълто юлско пладне,
в нощите - зелени топли кошници
от треви и щурчови мелодии.

Лятото, което се люлее -
върху житни класове
се покатерва,
на любимия лика открадва,
скрива го в очите си зелени
и поникват слънчогледови полета.
...

Лятото, което вае тяло,
необятно
тяло с морска пяна,
и налага облаци по дългата,
златната си царевична свила -

облаци, красиви като шапки.


Лятото, додето ни люлее -
жънат житните му тънки токчета,
натежават тъжни слънчогледите
и капелите му потъмняват.


Тялото на лятото се стапя.
Чезне - бяла морска пяна
в шепата на някой, който бавно,
плавно ни
пленява с есен.

Носи есен,
за да ни люлее.