автор: petia_bozhilova

Пак мъча с ютията теб, моя ризке страдална!
Куп дрехи лежат в гардероба,
а твоите ярки райета бледнеят отдавна,
протъркан до кръв ти е джоба.

Ръкавите, дето летяха, пълзят от години,
увисна яката-езиче,
но пазиш сърце и душа сто процента коприна,
затуй - пера, гладя, обличам.

Вода, огън, вятър...Признай, че така се харесваш-
на път и на някой в услуга!
Животът на сигурно, в шкафа, е само за дрешка,
която не става за друго.

Ти с мен си, макар, че си знаем какво ще се случи.
Любов до последно обличане!
.......................................................
Любимата риза е като любимото куче-
на своя стопанин прилича.