автор: Rodenavlotos

Когато Времето ти влезе в къщата,
ти рано или късно ще излезеш.
Оглеждаш се. Един и същи
си уж, но всеки миг болезнено
забива скалпел в теб, пробива кожата,
дълбае органи и ти кървиш отвътре.
А остър е, така е остър ножът...
Където мине, считай- мъртво е.
Докато мислиш: „Като в стара къща
полепва патината благородна
по мен, запазва ме, обгръща ме,
раста на дух и все по-плодно е
дървото ми, побрало мъдрост...”
Илюзия. Обратното броене
за теб е почнало и то- отвътре,
където в твоя дом е влязло Времето.