Какво сънуват птиците наесен:
пира на жетва, одата на сърпа,
как зимата със черен клюн надвесен
безмилостно към себе си ги дърпа?
Денят е сива врабчова опашка,
припърхва и в мъглата губи тяга.
А слънцето е хулиган със прашка -
прицелва се, улучи ли те - бяга.
И полетите станаха по-кратки,
не дето искам, а където трябва.
Решаваме житейските загадки
за топлото, за дрехите, за хляба.
Сънят ни прекосява океани
и заличава летните адреси.
Ти, който ми разказваше в романи
какво сънуват птиците, къде си?