автор: salwia

Лутане по
неразсъмнало..
Чакам денят да узрее..
Край казаните-ранобудни
кучета..
Тук петли отдавна не пеят..
Улицата ми ме чака-
скромно седнала,
уморена да шета..
На огледалото махам
сърдито..
Денят ми започва
да крета..
После..втурва се
очарован
от любопитни детски очи.
И прощава ми
мойта незрялост
да измислям,че не
върви животът ми..
Тук времето тича,
или играе на дама..
И драска по всички клишета-
не мога да бъда измама..
Подарява ми украсеност
от усмивки на
детски въпроси:
Защо нашите къщи
са тук,
а костенурката своята
носи?
И валят без посока
звезди..
хвърчила със вятъра
реят..
А в душата ми- по детски
сълза,укротена пресъхва,
и пее..