автор: apostola

Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна да върна
и тя да ни посвети пак.

И нека под луната жълта
да се полюбиме със жар.
В душите бързо да нахълта
небесния и звезден чар.

Далечните ни две звездици
над нас доволни да трептят.
От твойте бляскави къдрици
те цяла нощ да не заспят.

И ранно утро да ни види
прегърнати един във друг.
С усмивка то да ни завиди,
че още сме във Рая- тук.