автор: sradev

- О, драги Урчо!, възкликна мащехата, Виждам, че вече си се върнал. Ние с Циркония излезнахме на пазар, че е време за вечеря. Ах какъв хубав букет! Прекрасно, че си започнал да подреждаш масата, но вечерята я няма още. Ела в кухнята да нарежеш лука, докато приготвим останалото.
- Както виждам, вече сте се запознали.
- Скъпата ми мащичка обеща да ме научи как да се уча, похвали се Циркония.
- Много просто: слушай докато гледаш, гледай докато слушаш. След вечеря отиваш в стаята си да прочетеш утрешните уроци. Първо имаш история. Историята я пишат днешните и нагаждат всичко към гениалният извод който хрумва винаги на днешните - “Преди нас беше хаос и тирания, а само Янко къпещият сочеше пътя. Сега всичко върви към добро.” Така изводите от предишният урок се намират в следващият. Даскала трябва да чуе тях. И да е на друго мнение, то ще си подвие опашката и ще клекне. А математиката? Там е същото: изводите от днешните задачи утре ще бъдат приложени. Знаейки целта лесно вървиш. В математиката важни са единиците: и единицата за порастване и единицата за закръгляне и единицата за въображение. Но само по една единица, защото ако ги приложиш една към друга и си на загуба. А пък гола фантазия на квадрат си е чиста загуба.
- А защо тези вариш, други задушаваш, а онези пържиш?
- Изкуството на букета не е само да подредиш цветчетата, но и дръжките. Готвенето е опера от великият готвач Росини – букета на ароматите допълва букета на вкусовете. За разлика от операта картофа не може да се измъкне с оправданието “Това не мога да го изсвиря, онова не мога да го изпея”.
- Нали на едно и също място стигат.
- Като се оригне и ще почувстваш до къде са стигнали. Стомаха оставя трудносмилаемите за десерт. Е, това са дръжките на букета. Като се обади вчерашен чесън и можеш да трепеш не само комари, но и стършели. И да не забравиш – докато четеш утрешното ще си сложиш от нощния крем. Че в Истарпоинт не приемат току така.
- Ти там ли си се дипломирала?
- И майка ти. Тя водеше занятията по жълта и зелена магия.
Не знаех, че се е изучавала там.
- Преподаваше ти казвам! Рано ти е било да ти каже, а на баща ти – нито дума. Магията е тиха и не се хвали. Но ти порастна и някои тайни можеш да научиш. По малко и под контрол. Сега ще сервираме тържествено. Няма да се хилиш! Половината от вкуса е в поднасянето. Днес никой келнер няма толкова концентрация, колкото шоколадиерката. На това ме научи майка ти още от първият час. Въоръжи се с него, спомни си как тя поднасяше – твое наследство е.
- Значи и ти си ми наследство от майка ми?
- Умна си – досети се. Ще ти казвам истории, а ти ще се досещаш. Много ще трябва да научиш преди да отидеш в Истарпоинт. Трябва да си на ниво, защото там всички ни познават с майка ти и очакват много повече от тебе. Такава е втората страна на наследството. Скъпо ще ти струвам, защото изискванията ни са големи. Зарежи мечтите да прислужваш на две глупави глезли и да се криеш в пепелта. Всяко наследство съдържа дълг. Това е част от дълга ти към майка ти.
- Значи тя те е изпратила. Но ако за мене, то би могла да дойде в съня, ако за баща ми, то би могла да вземе първата от улицата, а не най-добрата си ученичка. Хм, има още нещо. Тя ми повтаряше “оглеждай всичко от деветте посоки”...
...