автор: AGRESIVE

Какво изпитвам? Трудно е да кажа.
Най-силния ми страх е да се счупя,
като онази пръчка, скършена от хана,
а след това, като наръча съчки.

Изпитвам още гняв, умора, порив
(да бъда влюбена като преди,
когато имах сили да се боря,
когато бях обичана за три).

Изпитвам празнота – пресъхнал извор,
строшена ваза с изсушен букет...
Разбита на парчета вътрешност,
на вече НЕодушевен човек.

И все така усещам се безплътна.
Предла съм човека вътре в мен.
Дарила съм си друг живот разпътен -
напразна жертва, празен жест.

И нищо чудно, че е толкоз празно,
запуснато, разрутено, студено.
„Един живот” е израз еднократен,
но цял живот се трудиш върху него.