автор: Rodenavlotos

Неашладисани души не раждат.
Да раждаш, значи да си благороден.
Да имаш семка. Да се вграждаш
във някой друг от връх до корен,
и да преливаш в него сладък сок,
досущ като скачени съдове.
Количеството после прави скок.
Плодът- това е общото ви сбъдване
Той затова е сладък, заради обмяната.
Заради сливането. Съвършено нов
и по-богат, и червей в него няма,
защото е заченат със любов.
Неашладисани души не раждат.
И бавно съхнат върху корена.
А времето безмилостно изважда
на показ яловата им престореност
и тя избива по кората им,
и червеите ги напускат,
отровили със тях душата си,
докато листите проклети хрускат.
Неашладисани души не раждат.