автор: sineokata

Ти... защо не идваш при мен,
виж-аз няма да плача-
ти сърцето си ще приспиш,
аз-през теб ще гледам в здрача.

Тръгни,престраши се-ела при мен,
остави този разум и `трябва`,
сърцето ти свиват моите сълзи,
обещавам,няма да плача.

Ще си говорим празни приказки,
ще пуснем филм-
(докато душите ни спорят),
на любовната сцена ще извъртим глави,
те -ще млъкнат...
ние-сляпо ще гледаме в тъмното двора.

А после-иди си.
(видя ли,не плаках),
но душата ти с моята вече се люби.
Чуваш ли?`Трябва` й казваш...обаче
моята вечно ще търси...изгубена...

Чуваш ли?Някой ридае в здрача...
Аз не плача-душите ни...