Седиш на брега.
Вечерен бриз.
Чайка присмехулно грачи
в храсталака
откраднала суха баница
от кофата за боклук.
А други две врещят
разкъсвайки гълъб надве.
Преглъщаш поредното
приятелство,
предателство!
А любовта е
просто дума.
Горчилка във
луксозен целофан.
Един от всички интереси,
който с настроенията
се мени.
Кълнат ти се,
че те обичат!?
И ти си им приятел
и всичко, завинаги!?
И няма никога да те оставят!
И никога не ще те предадат!
Но всъщност
себе си обичат!
И затова се взираш
сред звездите.
Последната надежда
за Любов!
Посветено на един мой “приятел”, който ме прегърна и през сълзи ми каза: -Ти беше и си прав за всичко!