автор: vaska_gru

Беше избрана измежду много други. Привлече погледа й с овалната си форма, изчистени линии и фин дизайн. И с размера си. Беше малка и лягаше като по мярка в нежната женска ръка. Усещането за кадифен допир, който оставяше, беше нейното предимство, с което спечели нея, новата собственичка на поредното технологично чудо в света на мишките за ноутбук.
И сега се беше превърнала в посредник между душата на тази жена и света навън. Клавиатурата предаваше мислите, даваше им форма, структура, разбираема за другите визия. Но тази мишка предаваше трепетите на душата.
Трябваше й време, за да разбере стопанката си. Усещаше напрежението, с което в началото беше сграбчвана и насочвана в най-различни посоки. Търсеше. Питаше „къде съм попаднала?". Любопитстваше. Отхвърляше.
Скоро обаче започна да се ориентира в пространството. Разбра, че дори буквите понякога бяха излишни. Те бяха скучни, а тя можеше да предава усещания...
Чувствайки нерешителността на своята стопанка, реши да вземе нещата в своя... кабел.
Първо трябваше да разбере къде са нейните колебания, притеснения. След няколко дни наблюдения върху трепетите на женската ръка, целта бе набелязана. Сега трябваше да чака момента.
И той дойде. Профилът вече беше на екрана, показалецът отново беше замрял нерешително над полето за писма, а жената стана за своето сутрешно кафе. Клик - и се появи усмивчица. Клик - и тази усмивчица вече пътуваше към него.
Когато жената се върна пред компютъра, в пощата я чакаше първото писмо. И по отпускането на нежните пръсти мишката разбра, че мъжът отсреща определено е оправдал очакванията.
След няколко дни обаче усети, че стеснителността се е завърнала, заедно с появата на първите чувства. И този път пристъпи към по-решителни действия. И една виртуална целувка се появи на неговия екран.
След няколко часа мъчително чакане и липса на отговор реши, че не се прави така, че неправилно е разчела знаците и разбрала значението им... И тогава дойде писмото, от което ръката застина, после потрепери. А вечерта беше първата, в която мишката остана сама до компютъра.
Не знаеше какво означава самота. Реши, че е нещо ужасно. Мислеше си, че собственичката й е разбрала за тайните писма и затова я наказва по този начин...
Но на следващия ден тя беше събудена заедно с компютъра и й се стори, че сякаш наоколо има друг човек, макар да усещаше същата нежна топлина.
Неочакваните самотни вечери и сънища зачестиха. Но винаги бяха прекъсвани от веселото бръмчене на вентилатора на ноутбука, докато се приготвяше сутрешното кафе.
А няколко месеца по-късно се събуди и откри ново присъствие ... на един черен, лъскав и наперен представител на конкурентна фирма - мишката на неговия компютър. И същият този беше решил, че той е намерил утеха за сърцето на своя стопанин. С един клик. Но тя щеше да му покаже коя е...
А може би любовта беше променила дори и тях, след първия клик.