автор: nellnokia

Закотвена… за цял живот.
Брегът ми е Родина.
Притиска ме е във своя хват –
жена и половина.
А котвата ми – все така
забита надълбоко –
сърцето ми… с една ръка
е стегнала жестоко.
И нямам даже малък луфт
да мога да издишвам…
Пристегнат жули моят клуп,
а лодката се люшка
от тук до тук, от там до там –
тъй вярна на съдбата.
Жадувам да ми измени
за всичко във отплата.
Примамливо шуми море,
водата му се плиска…
А жаждата у мен расте
и гърлото ми стиска.
Закотвена… за цял живот.
Брегът ми е Родина.
Пожизнена като имот,
на който съм робиня.

Но може би след сто лета
ръжда ще ме покрие
и котвата щом откача…
Морето ще изпия.