Затърси причината за куцузлука си.
Вярно,че понякога остро е отреагирал в отношенията си с другите.Но това са обикновени изблици,които обземат и се случват с всеки жив човек.Дали проклятието не идва от пренебрегнатите от него жени?Или може би единствената причина е случая с майка му?
Бе започнала да проявява наченки на психическа нестабилност.Братята й и баща му не можеха да я склонят да я изпратят в психиатрията.Страшно се страхуваше и за нищо на света не искаше да отиде там.Когато Владислав я помоли,отстъпа. Престраши се,защото безгранично вярваше и ценеше мнението на сина си.А страховете й са били напълно основателни.И лишото й предчувствие съвсем не я подвело.
Отведоха я в психиатрията във Варна в късен след обяд.На рецепцията я приеха, нагласиха я в стая и се върнаха обратно.На следващият ден получиха трагичната вест.Съседката й по легло им каза,че вечерта са й били инжекция и след половин час майка им получила удар в цялата дясна половина на тялото и онемяла.Ако не беше настоял да постъпи в психиатрията,майка му нямаше така жестоко да пострада.Но той го направи само от най-добри намерения, с целта майка му да оздравее.И през ум не можеше да му мине,че ще последва толкова тежък удар за семейството.
Нещастната жена се мъчи осем години в това безпомощно състояние.Макар да не го споделяше с никого,на съвестта на Владислав тегнеше самообвинението за извършен непростим собствен грях.
Веднъж видя майка си едва дотътрила се до отворения прозорец да прави отчаяни опити със здравата си ръка да се преметне през него.Разстоянието до земята е метър,незначителна височина,но прозирайки намерението на майка си, Владислав усети остра болка да свива сърцето му.Втори път я видя да опипва нощната лампа,несъмнено търсеща да улови оголен кабел.Ако разума й не бе все пак разцентрован,можеше да събори лампата на пода и в оголените жички на счупената крушка да осъществи намерението си.От този момент Владислав измести всички опасни предмети в друга стая.
Когато започна да се самообразова,поученията от книгите му разясниха много неща,си даде обяснение за бързия удар на майка си.
Отявлен комунист неизвестно от къде дойде в тяхното градче.Поради близостта до центъра,хареса двора им и по негова заповед строителни техници забиха колчета,очертаващи му парцел.Заграби мястото,разбира си,без да го плаща под баналния пред текст,че част от двора се отчуждава.
Майка му не искаше да му позволи да строи в двора им и за изпраща жалващи писма до окръжния град.Но те пропадаха неизвестно къде и отговор не идваше.Една служителка от пощата довери на майка му,че задържат писмата в пощата.
Свадата между нея и комуниста дотолкова се задълбочи,че по негова заповед властите искаха да изселят семейството й далеч по селата.Виждаща безсилието си да се бори с него,тя лично посети Тодор Живков.И благодарение на неговата намеса,изселването им се размина.
По пътя до София и обратно я следял милиционер и заплашвал.Именно след това си завръщане,изплашената му майка започна да проявява признаци на психическа нестабилност.Особено когато чуеше звук на прелитащ самолет, прегръщаше синовете си и ги караше бързо да се скрият,защото самолета идва да бомбандира къщата.
Сега Владислав е напълно сигурен,че само по заповед на комуниста умишлено са й били парализираща инжекция.
Когато майка му съвсем западна,роднини идваха и бдяха над леглото й.Тогава му казаха,че тя не поглъща дори сак от компот.Владислав бързо откри причината : мозъкът не подава заповед на гръкляна да се движи,запушващ така като тапа гърлото.Под някакъв пред текст Владислав излезе и се прибра съкрушен в стаята си,представящ си какво по-страшно изпитание ще трябва да изживее майка му - да умре от глад и жажда.
Клетата женя живя още 23 дни без да може капка вода да погълне.Ден след ден ужасно се смаляваше,очите й грозно изпъкнаха,клатеше бавно глава на ляво,на дясно,приковала поглед в една точка над прозореца.Може би струящата от него светлина й озаряваше блясъка на вечността?
Няколко дни преди смъртта й,уморените от бдене близки си отидоха да си починат.Така той за пръв път имаше възможност да остане насаме с майка си.
Седна на леглото до нея.Усетила нечие присъствие,тя изви поглед към него. Познала го,тя на даде тих звук на радост,а усмивката просветна единствено в очите й.
Не веднъж Владислав е слушал от майка си и роднини,че много обичала хора със сини очи и мечтаела да роди дете с такива очи.Когато видяла очите на Владислав след раждането му,изпитала неизразима радост.А когато оцелял от злополучните за него три дни ,изгаряла от неустоимо желание да съзерцава очите му.
- Ах,да ти имам сините очи!- веднъж първокурсничка каза на Владислав.
- Харесват ли ти?
- Страшно много.
- Подарявам ти ги.
- Как да ги взема?Да ги отскубна ли?
- Като стана твой съпруг.
- Готово.
Същите тези очи,които майка му страшно обичаше.
Докато двамата се гледаха с тъжни очи,на върха на езика на Владислав напряха думите : Мамо,аз ще те увековеча!Поколенията ще знаят за теб и какъв син си родила!
Обаче силното предчувствие,че никога не ще го постигне,го възпря и сърцераздирателно изрече:
- Мамо,аз те погубих!Прости ми,прости ми!
Майка му нададе глухо стенание и по двете й слепоочия потекоха сълзи. Владислав я прегърна и двамата заридаха на глас.
Дали му е простила?Ако има виждане на онзи свят,страшно скоро ще разбере.
Дядо му се побърка,защото насилствено отнеха нивите му.Дъщеря му откачи, защото незаконно заграбиха двора й.Ако е наследствена черта и му е съдено да го сполети същата участ,той ще изпревари този трагичен миг.
СЛЕДВА