автор: zaltia

Цял живот се мъчих, да доказвам теоремите,
житейските, семейните, за любовта и за разделите.
Отбягвах грозните неща, и търсех красотата,
живях нормално, и от любов преливаше душата.

За здравето не мислех, прескачах през проблемите,
прескачах но през малките, препъвах се в големите.
И неусетно остарях, снегът затрупа ми косата,
но момчето със мечтите, още си стои в главата.

Все го питам за посоката, когато съм на кръстопът,
че понякога, обратни са посоките, или няма път.
А разумът /момчето/ понякога съветва се с душата,
тя експерт е, по въпросите на любовта и красотата.

За посоките житейски слушал съм, и доста съм прочел,
обич много съм раздавал, но и много от Живота взел.
Затова реших да Ви разкажа, или пък да напиша,
че когато споделим, по- лесно в тялото душата диша.