автор: jaich49

За него животът не излъчваше вече онази примамливост,която преди го караше и със сетната фибра на сърцето си да се стреми към него,да се усъвършенства и стане достоен син на своя създател.
Напротив,вече го намираше за безличен,опърпан шарлатанин,който с дребнави хитрини се опитва да си предава много значителност и илюзия,че е единственото заслужаващо съществуването си нещо сред бездушната вселена.Това бледо, изпито,посърнало нещице,което се дави от глътка вода,плаши от тъмното, страхува от нищо и никаква болест,изтръпва от внезапен шум,изпада в панически ужас при пожар,наводнение,земетръс.Това нещице,гордо именуващо се Живот, има наглостта да се смята за най-ценен и висш небесен дар.Дали Създателят умишлено не е оставил планетите и звездите безгласни?В противен случай те биха разтърсили космоса с колосалния си смях по това невзрачно джудже-живот,което си въобразява,че е най-великото творение.Дали всички човешки напъни,борби, стремления си струват,накъде водят,кому носят полза и къде пребъдват?Ако теорията,че във селената властва единствено кръговратът,за какво тогава са нужни всички тези непримирими буйства на човешкия дух,щом като овалът му е непробиваем?Дали единствената грешка на Създателя е,че сред тварите създал и човека?За какво го е създал?Като отмъщение ли?Като разрушител и убиец на движението ли?Човекът поголовно изтребва животните,руши планетата,отравя въздуха,унищожава дори себе си,а завистта и злобата са най-жестокия бич, властващ у него,който разяжда като червей същността му.Дали Създателят не потрива злорадо ръце,наслаждаващ се на злокобното си творение,като го наблюдава как постепенно,но методично унищожава създаденото?Ако приемем,че Създателят ни е направил по свое подобие,то тогава Той би умрял от скука във вечността без работа.Без да върши нищо.И затова измислил човека,именно да му създава работа,като руши всичко.
Ако всички големи творци са минали по този жесток кучешки път на живота,по който преминава той ,страшно съжалява сега,че някога благородно завиждаше на прекрасните им творби и на величието им.Да си последният опърпан крадец, било 1000 пъти по-добре.Защото хората ще имат респект от теб.Ако не за друго,то поне да не ги обереш.Значи ще струваш нещо.А като писател си за посмешище.Хората ценят глупостта.А комунизмът им я даде в изобилие.
Наистина надеждата умира последна.Макар да знаеше,че няма абсолютно никакъв смисъл,и този месец съкрати заплатата си,купуващ листи,пликове, марки,плати в пощата за тежестта на пратката и изпрати произведения в пустинята на мълчанието,от където не идваше никакъв отговор.Веднъж по радио "Свободна Европа" слуша за един американски мениджър как обикалял Щатите,откривал нови таланти и със собствени средства ги правел известни певци.Тук им го поднасяш на тепсия,а те се правят на глухи и слепи.Завистта, защо да си ти,не те,замъглява съвестта им. Ако въобще я имат.
Когато Виктор Юго издал стихосбирка,цяла Франция скочила от радост,че се родил голям поет.Нашите издатели скочат в еуфорична радост само когато син или внук на партизанин напише нещо.Нищо,че е образец на посредствеността. За тях е важно да покажат на висшестоящите колко са предани на партията. Левски и Ботев са имали късмет,че са били роби на чужда нация.Тежко на робите на сънародници!
Сещащ се за издателите,си спомни многото случаи,гдето представители на изкуството как с привидно прискърбие "страдат" за починалите писатели и "величаят" творбите им."Като си представя какви отрепки един ден ще хвалят творбите ми,- рече си - не ми е ясно как ще се обръщам в гроба от гняв!"
Веднъж по радиостанция слуша "гениалните" напътствия на другарка-професор,че люцерната трябва да се коси точно на четири сантиметра от земята,защото при по-ниски сантиметри се губели еди какви витамини,при по-високо - еди какви.Другарката-професор мисли,че нивата е равна като стъклото на бюрото й, комбайнерът трябва само да настрои резача точно на четири сантиметра,и после може да играе карти.У нас под който и камък да надникнеш,няма да видиш буболечка,а професор.Може подрастващите да не могат да четат,пишат,смятат,важно е,че бием света по брой професори на глава от население.
Чу и друго "велико" поучение на наш "знаменит" творец,че писателят не трябва да стои у дома си като плъх в дупката си,а да ходи по радия и телевизии и говори.Така хората ще чуят,че е писател.Ако има телефон, Владислав веднага би му отговорил,че само човек,който няма какво да каже,какво да напише,кибичи в заведенията и се хваля колко голям писател е.
Никой не може така сполучливо да ги охарактеризира,както те го правят.Но те мислят,че осмиват другите.
Филмите им не струват,песните им - посредствени,театралните им постановки - вяли, техниката им - за оплакване.Въобще има ли област,с която да се представят пред света?Притежават само бездънен запас от лъжи и хвалби. Дотолкова са се сраснали с лъжите си,че сами си вярват във всичко.
Влезна в училищния двор с чувство на неприятен,но изпълнен към творбите си дълг.С демокрацията тотално за навлизаха в страната чужди стоки. Партийните кадри показно демонстрираха паричните си възможности,заменящи руските си коли с западни.Те,които бяха готови на бой да защитават всичко руско,едва ли вече ще намериш и руски болт у домовете им.Владислав,който изтъкваше несъвършенствата на руската техника,в стаята му можеш да видиш само руско-българска апаратура и части.
Бе се струпала група от персонала и учители,разглеждащи новото "порше" на купил си го преподавател,отявлен комунист,който някога се запенваше от злоба само при споменаване на думата "капитализъм".
- Благодарете ни поне,че ви докарахме капитализма, - рече Владислав - та да можете сега да карате луксозни капиталистически автомобили.Нали сме великодушни,оставихме пак на вас да се възползвате от благата на капитализма.Същият капитализъм,който само до преди година червата си повръщахте да хулите.
Когато в тоталитарните години Владислав единствен критикуваше недостатъците на комунизма,те го гледаха с изплашени очи за смелите му изказвания.Вече,в демокрацията,се изкараха големи борци срещу комунизма и забравиха за критиките му.Станаха седесари и за извличаха изгода от при нагласата си.До преди година за тях бе висока чест и гордо се наричаха комунисти.Сега като им каже:здравей,другарю комунист,дълбоко се обиждат и считат думата "комунист" за позорна.
Една вечер единият му приятел със съпругата му дойдоха да го вземат от квартирата.
- Щом семейно ще се събирате,- възпротиви се Владислав,обяснили му за какво става въпрос - не искам да се натрапвам.
- Хайде,хайде идвай.- улови го за лакът Иван - обувай обувките си и да тръгваме.
Жените бяха от едната страна на масата,мъжете срещу тях.Владислав седеше между двамата си приятели.В един момент Иван се обърна към Бончо:
- Виждаш,къщата им тристайна, - имащ предвид Владислав,брат му и баща им -А и брат му има дете.След година-две може да им се роди второ.За Владислав няма място тук.Твоя блок е голям и необитаем,тъй като живеете у бащиния си дом.Защо Владислав да плаща за квартира?Дай му една стая.Той от повече не се нуждае.Хем ще има човек в къщата ти и двора.
- Той цял живот си клати краката!Стая ще му давам!- никак не одобри предложението Бончо.Дори го прие за обида.
Владислав се засегна не заради някаква стая,а заради лошото мнение на приятеля му към него.И той като другите го смята,че си пропилява времето като децата в някакви безсмислени писаници,вместо през всичките години бе се заловил с някаква странична дейност дори да си изкара допълнителни доходи и построи собствен дом.Че го има за калпазанин.
- Аз, - сдържано отвърна Владислав - за разлика... / за малко да каже "вас"/ другите,се усещам и не бих досаждал никому.Така че и да ме поканиш,няма да приема да живея в блока ти.
Не след дълго време,съпругата му,да покаже превъзходството си пред другите две жени,прибра косите си да видят златните й обици,издърпа из под яката на полото си златната огърлица и изпъна ръце,чиито златни пръстени и гривни блеснаха,похвалваща се,че вчера си ги купила за пари,какъвто брой Владислав никого не е виждал.
- И за какво ти са? - попита Владислав,раздразнен от самохвалството й - Хората си въобразяват,че с метални украшения по себе си възвръщат младежкия си вид.И че под финеса на дрехите си прикриват умствените си недостатъци.
Това му изказване докачи Бончо.
- Защо да не ги носи?Затова печеля пари,да си купи каквото иска.
- Тя носи злато,а има хора да гладуват.
- Говориш за уравниловката?Аз не съм виновен,че са мързеливи!
- Не говоря за мързеливите.Говоря за онези,които честно се трудят и несправедливо са ощетени.
- Няма такива.
- Има,има.И аз съм един от тях.
- Ти ли?! - повиши тон приятелят му - Аз се късам от работа,а ти отиваш в 9 часа.
Това пък изказване афектира Владислав,натрупал гняв от репликата за "клатене на краката".
- Аз отивам в 9,но вземам 100 лева заплата.А ти пет пъти по-висока.И аз си залагам живота.Техникума няма средства за части.Правя го както се казва с тел и пирони.Ако спра машините,ще ме уволнят.Ако ученик се убие,директно влизам в затвора.
- Това си твой проблем.Той няма нищо общо със златните пръстени.
- Няма ли?Вие носите златни пръстени,а аз,бедния,трябва да оправям повредите у вас и роднините ви.Има предприятие за тази цел.Дайте заявка и си платете.Ама на вас една стотинка ви се свиди да пръснете.Чакате безплатно да ви се поправи всичко.Имате пари,не търсете само авантата.Забрави,че безплатно ти подсигурих кабел,конзоли,разклонителни кутии,ключове,контакти от БКС-то.Ако не бях го направил,щеше да се намусиш,като да съм ти длъжник.Плюс това и инсталацията на блока ти направих безплатно. - от години трупаното се изля изведнъж.Най-после се реши да им го каже в очите -И всичко това вие да носите бижута,а аз да гладувам.Владислав е будала,да яде въздух.Успокоява ме факта,че като гледам физиономиите ви,виждам,че живота ви го върна стократно за парите и удоволствията,които ви даде наготово,без да ги заслужавате.Когато хората залагат на конни надбягвания, съдят за бегачаските качества като оглеждат коня,не седлото му.Ти костюм от банкноти да си ушиеш,хората ще гледат костюма ти,не тебе.Каква е ползата от всичките ти пари,когато оставаш скрит за тях?Нямате още 40 години,а вече се разплухте,оплешивяхте,побеляхте,плесенясах те.Противно ми е да ви гледам!
Излезе и си тръгна.По пътя в съзнанието му изплува един по детински наивен спомен.Изгаряше от нетърпение час по-скоро да публикуват произведенията му и с парите от тях да построи вила на морския бряг и живее заедно с приятелите си.Същите тези приятели,които някога високо ценеше и силно обичаше.
СЛЕДВА