автор: rajsun

Върти се, върти, колелото,
търкаля се белият свят.
Уж беше безкраен животът, животът,
а всичко остана назад.

Уж всичко видях, а защо ли
сърцето не иска да спре?
Очите защо ли се молят и молят
за още море и небе?

В душата на празник те каня,
за да пошушна смутен:
ти, който след мен ще останеш, останеш,
минута живей зарад мен.

Оставям, каквото обикнах,
но дай ми след век или два,
през твоето рамо веднъж да надникна
в света, в който нявга живях.

Пък аз ще си плащам, човече,
живота за мен отреден:
по ясна звездица на вечер, на вечер,
по кошница вятър на ден.