автор: apostola

Искам сутрешното слънце майско
в твоите очи да се стопи.
И в душевното ти кътче райско
слънчева любов да закипи.

Лъч в сърцето ти да се забие-
в него огънят да запламти.
Бяло облаче да те завие
и в него обичта да разцъфти.

И така да се превърнеш цяла
в слънце, обич и любов.
Под небето цяла оцеляла
пак да ме потърсиш с божи зов...