автор: Rodenavlotos

Светът не е за мишките и хората.
От тишината ги болят ушите.
Все повече и повече говорят
и повече мълчат душите.
Светът е тъжно място за живеене.
Палячото се смее рядко.
Залепя си усмивката. Под нея
лицето му е като орех гладко.
И само от вида на Коломбина
пропуква се на ореха черупката.
Когато тя внезапно си замина,
във ореха остана дупка.
Усмивката й бе зелена,
и нито нож бе, нито цвете.
Но разцъфтеше ли на сцената,
за миг привършваха билетите.
Душата му не е хралупа.
Не знае със какво да я запълни.
Затяга на въжето клупа,
тъгата, от любов покълнала.
Трапецът не е люлка за люлеене.
Но пък за него е едно решение.
Усмивката на Коломбина грее
зад сянката му на арената.
Усеща колко е мъничък
в голямата човешка сцена.
А просто искаше да е обичан
и се надяваше да е простено.