автор: apostola

И в тази нощ заклета
опитах се да пиша.
Поне във два куплета
душата ми да диша.

И мозъка натирих
за мисли да подбира.
И мОлива изпилих
та букви да събира.

Разтърках си челото
и мисъл ме споходи.
Да пиша за теглото
по мене дето ходи.

И в нощната охрана
гонов съм да будувам.
Това ми е прехрана-
на други да слугувам.

Така, че пак написах
тези пет куплета
и вЕжди си изписах
със думи на поета.