автор: florans

Митовете щяха да разказват, че когато Орфей пеел и свирел, реките потичали обратно, а дърветата се изтръгвали от корените. Векове след създаването на Орфическата школа се правят догадки за липсата на женско присъствие и ограничените умове приписват собствените си перверзни представи за същността на сбирките, в които провиждат оргии на хомосексуалисти.
Хората от всички епохи обичат приказните сюжети и ексцентричността и ги създават. Когато нещо не може да бъде обяснено, то се митологизира.

Младият жрец събра около себе си момци, като ги въвеждаше постепенно в тайното учение, нагоре по небесната стълба. Говореше им в алегории и символи, защото учението трябваше да остане забулено в мистика и да не попадне в недобросъвестни люде, които можеха да го изопачат и да навредят както на себе си, така и на другите. Работата с енергиите беше отговорна и фина. Да се изнасят тези знания извън школата беше абсолютно забранено. Затова мъжете се събираха над голямото скално светилище извън тяхното ауле, скрити от любопитните погледи.
Женските посвещения бяха други. Жените се занимаваха с ясновидство, восъколеене, уроки, гонеха магии и страх. Те бяха от школата на „молещите боговете” за съдействие в земните дела, посветени в жреческото изкуство. Развиваха интуицията, дарбата да провиждат и да гадаят с различни способи. Умения, в които избраниците биваха въвеждани от главните жрици и закриляни от небесните пратеници…
Орфей беше неразделен с лирата си. Всички присядаха в кръг и той докосваше струните една по една – вглъбено и съсредоточено, за да им разкрие тайната на звука. Пленени от ангелския му глас, момците слушаха и едва се осмеляваха да му пригласят. И думите на песните, и звуците на лирата, и ангелогласното пеене ги караха да вярват, че техният водач е пратеник от боговете.

В съзнанието на поколенията, живеещи хиляди години след него, Орфей щеше да носи славата на най-големия музикант и певец, на ненадминат виртуоз в изкуствата и тези неземни дарби щяха да приписват на музата, чийто син бил – Калиопа. Фантазията щеше да измести липсващите звена от истината, които обикновеният човек не може да разгадае. Истината е, че тракиецът бе първият посветен в тайната на звука и умението да лекува чрез него. Висшата хармония на сферите бе в неговите сетива и той знаеше скритите кодове на хармонията, по които Вселената твори звука. Орфей не просто свири, той свещенодейства; не просто пее, той владее мантрическата сила на думите и мелодията; не само съчинява песните и е ненадминат поет на древността, той е озарен свише да съчетае три дарби и ги впрегне в постигането на хармонията, която е в основата на вселенския градеж. Посветеният е белязан от боговете да пренесе висшата матрица и я впише в тази на земното измерение.

Даровитият музикант докосваше струна след струна и даваше указания на приближените си кой звук от лирата съответства на енергийните чакри в човека, звуци, които обикновеното ухо не можеше да улови…Човешкото тяло беше създадено от най-сложната земна и небесна материя по законите на висшата хармония. В орфическата школа изучаваха тези тайнства, за да вникнат дълбоко в същността на духо-материята.

Хилядолетия човеците щяха да вярват и повтарят, че са създадени от кал или от глина. Опростяването на истината, за да стане разбираема, щеше да породи безброй безплодни спорове.

Звукът е код, който отключва енергиите. Енергиите от долните чакри, свързани с инстинктите, могат да се впрегнат за духовна работа, като се издигнат нагоре. Мантрите, които предаваше Орфей бяха огледални – първата и третата сричка се повтаряха и напяваха в точно определена тоналност. Младият певец и музикант ги уверяваше, че неорганизираните тонове, шумът, крясъците създават хаотични вибрации. За да се издигне кундалини е потребно да се настрои човешкото тяло, тъй както се настройват струните на лирата. Момците овладяваха работата с енергиите и проправяха път на енергията през шеста и седма чакра.

Митовете алегорично разказват, че щом засвирел Орфей, реките потичали обратно, а дърветата се изтръгвали из корен. Така по детски те обясняват енергийната работа – от коренната чакра енергията се качва към главата, за да се свърже с божествения свят… Енергията символично щеше да бъде представена като поток, като река, която потича обратно – отдолу-нагоре.

Орфей обвиваше всичко в символи, говореше иносказателно, а момците проникваха в тайните на неговото учение, разкриващо сложна система от знаци и метафори за света, човека и небесния свят.
По настояване на младия оракул в школата прекъснаха практиката на кръвните жертвоприношения, приемайки идеята за ценността на всеки живот в природата. В тайното общество не действаха със забрани и наказания от страх. Жрецът знаеше, че промяната на светогледа е единствения начин да накара човека да преобърне понятията си. Орфическата система залагаше на нова ценностна система. Тя оформяше човека от нов тип – животинският човек отстъпваше бавно пред човека на духа. Да осъзнае себе си като духовно същество, с богопоставена мисия, това беше целта на новата школа, образец, който щеше да служи хилядолетия напред. Това потвърждаваше твърдението, че водачът трябва да има видения за бъдното. Учението на Орфей принадлежеше на бъдещето.