автор: apostola

И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.

Нощта ми тягостно люти
и хвърля черна пелерина.
А болката ме приюти
и мъжката ми сила срина.

Че котка ми пресече път
и дявола пред мене мина.
Ти сякаш даде ме под съд,
когато снощи си замина.

За тебе плачат две очи
и цялото небе пропадна.
По всичко вече си личи-
в очите тази нощ ми падна...