 |  По ръба на стръмна урва
и по гребена на синя вълна
съм яхнал езика си като велосипед.
... понякога като ат,
... понякога като осел.
Обхождам пределите на езика
по границите му с вселената на мисълта.
Разлиствам остарял пасс-аван
за достъп отвъд
Вадя от задния си джоб
пожълтяло пасс-пар-ту
Вдигам ги и ги размахвам
пред носа на сляпата тишина,
която пази
между света на моя език
и вселената на мисълта.
И завъртам колелото
... понякога смушкавам ата
... понякога подвиквам на осела.
И научавам още няколко думи,
И границата се отдалечава, отдалечава...
Публикувано от viatarna на 07.08.2013 @ 15:22:09
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Границите на моя език" | Вход | 3 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Границите на моя език
от zebaitel на 07.08.2013 @ 19:09:57
(Профил | Изпрати бележка) | Границата е условна, все пак! А научаването на дори няколко думи си е подарък!
Здравей, Пиджама! |
Re: Границите на моя език
от pijama на 08.08.2013 @ 13:45:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Здрасти, здрасти!
Чакай да си помисля какви подаръци съм получавал напоследък...
Например, "овъртолване" и "овъртолих се", "овъртолил си се", "смирингясах се"...
Фрази: "Сприятелявам се с езика...", "На мене ми е важно на тебе да ми е добре..."
И такива ми ти работи... Навлизат неологизми, чуждици, отпадат архаизми, даже повече ми харесва "остарелизми". Фрази се раждат, докато ние спим... Други отпадат, забравят се. Непрекъснато движение... Основен белег на живота... Пък... хубаво е да си жив... Питай латинския...
:)
|
]
Re: Границите на моя език
от zebaitel на 08.08.2013 @ 13:52:54
(Профил | Изпрати бележка) | Това "овъртолването" май е синониним на "овъргалянето", но "смирингясах се" не ми е понятно! Дай жокер!
Всъщност, на мен ми е по-приятно да се заравям в "остарелизмите", защото са ми много по-звучни от "неологизмите"! И по-цветни са! |
]
Re: Границите на моя език
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 09.08.2013 @ 19:04:36
(Профил | Изпрати бележка) | смарангясам - разваля се или нещо такова.
амено, по ми прилича да плуваш с малко каяче по океана на езика, ама щом искаш - карай го на тагадък))) |
]
Re: Границите на моя език
от pijama на 13.08.2013 @ 14:03:06
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Реджи, ти откъде надничаш бря? :) Ако щеш ми вярвай преди малко карах едноместен каяк около бреговете на Стагира. Да проверя Аристотел къде е зачеван... Каячето беше жълто... Водата тъмна...
А за океана на езика - да. Мога да поплувам отгоре, отгоре. Понякога се гмуркам надолу и тишината там ме изумява... Езикът може да бъде много тихо нещо, когато е омесен с мислене...
Здрасти! |
]
Re: Границите на моя език
от mariq-desislava на 09.08.2013 @ 11:21:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Вероятно за поколенията след нас ще им е нужен речник, за да схванат писанията ни.:) Добре си дръпнал семантичните юздички и дано да не се буторясаш оттам, че страшно боли.;) |
Re: Границите на моя език
от pijama на 13.08.2013 @ 14:07:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Как шъ са буторясам? Сакън!
Как речник, бря. Глей ся колко е малка разликата за 12 века:
Пряжде убо словяне не имаахон букв. Ала гътаахон и чртаахон греческими писменами...
Ский колко е лесно... :) Сичко му се разумява на Черноризеца... Едва ли не... :)
Здрасти! |
]
Re: Границите на моя език
от zebaitel на 13.08.2013 @ 14:37:57
(Профил | Изпрати бележка) | Хей, Пиджама, цитирай правилно!!!
...не имяяхон къник, нь чрътами и рязами чътаахон и гъдаахон, погани соншти!!!
Не с гръчки, а с черти и резки, тъй като са били езичници! И както е тръгнало из чатовете, съвсем скоро ще стигнем до чертите и резките!!!
Пък за каячето ти завидях! Честно!
Хубав да е денят ти!!! И прохладен! |
]
Re: Границите на моя език
от pijama на 14.08.2013 @ 10:56:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Здрасти, зебайтел!
Ми не мога правилно. Все криввам някъде... Пък и по стар спомен така е...
Най-хубавото в цялата работа е, че ме поправяш. Значи някой чете... :) Благодаря ти!
Поздравиииии! :)
|
]
Re: Границите на моя език
от zebaitel на 14.08.2013 @ 11:21:13
(Профил | Изпрати бележка) | ха-ха, тебе те чета! А онова за буквите и при мен е стар спомен, но си го припомням и си го цитирам на учениците, понякога, точно защото смятам, че вървим обратно към чертите и резките, а това знаеш до какво води...
Хубав да е денят ти! |
]
Re: Границите на моя език
от pijama на 18.08.2013 @ 14:22:52
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net | Чертите и резките скоро ще са им напълно непознати. Няма да могат да пишат на ръка след още 10тина години. Но промяната е повече във формата и количеството на усвояване на знанията. А дали ще имат способности да проумяват това, което научават, не знам...
Играта има нови правила. Това е. Интернет... Аудио-книги... Акцентите се променят. Ако за нас е било по-важно да анализираме днес натрупването на информация и знания е повече хоризонтално, не толкова задълбочено, но пък обемът, който поемат е в пъти повече, отколкото преди 30 години. Какво още ще се промени и как ще повлияят промените, ни предстои да видим... Надявам се...
|
]
Re: Границите на моя език
от Marta на 23.08.2013 @ 15:08:09
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | пасс аван
пасс парту
пассион
Това е заради страстта, неспокойството, стремежа, копнежа - границите се разливат, разлитат и езикът дава/става/ криле.
Пенсне за носа на сляпата тишина О-О
За безграничността, пижама! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 834
ХуЛитери: 4
Всичко: 838
Онлайн сега:
