автор: iszaard

Първата стъпка е любовта. И последната, защото мърдостта без любов се превръща в знание, а истината остава недостижима, дори и да са налице наглед правдиви думи.
Същинският духовен път започва след изграждането на някои качества. Преди това е само празна претенция, даваща гнили плодове. Най-често за появата само на едно или две качества, като например търпение и състрадание, са необходими редица прераждания, защото човешката (сътворена) природа е корава и трудно податлива на облагородяване, а и физическият свят не толерира отстъпчивостта, тъй като елементарният добре познат ни инстинкт за самосъхранение категорично налага друго.
И все пак, макар да са единици, има такива личности в човешката история, някои познати ни, други не, които са успявали и успяват да преодолеят „повикът на кръвта”, наричан още егоизъм, и са давали пример за едно духовно благородство, за една овеществена, слязла в човешкия свят чиста духовност – истинското служене.
Тези хора са притежавали два превъзходни диаманта – търпение и състрадание, основните камъни в храма на духовността. Защото без търпение човек няма да прозре причините и следствията на нещата, а само по този път се постига мъдростта. По пътя на жестокото, неотклонно страдание, в което поемайки бавно и мъчително всеки свой дъх изглажда егоизма си и се научава да вижда с окото на цялото. Така у човек може да се роди и вторият диамант – състраданието, любовта, която във всеки един миг ще пречупва неговата гледна точка през тази на другите. Защото ако липсва този коректив все някой ден, уморен от болката и горчивината, той ще се изкуши и ще използва натрупаните знания, за да прекрати страданието си, с което ще изгуби мъдростта, поради това че е изгубил любовта (към цялото, т.е. към истината, която е скрита, не някъде другаде, а точно в „огледалото” на другостта).
Твърде често обаче човек забравя да погледне в себе си с цялата необходима искреност, за да провери изградил ли е дори в наченки споменатите две качества. Така в премного случаи духовността се превръща в маска, изпразнена от съдържание, под която се прикриват най-ужасни качества. Това се случва когато стремежът (например към някакво ефимерно спасение от този свят), предхожда облагородяването, префинването на сетивността, която е инструментариумът на душата във физическия план. Не бива да се поставя каруцата пред коня...
Когато го няма състраданието са налице безсърдечност, надменност, жестокост. Когато го няма търпението са налице гневливост, отмъстителност, недалновидност. Всички тези са почва на алчността и братоубийството, което в най-разпространеният си вариант се изразява в потъпкване правото на другия да живее. Чрез ограбване на труда му, чрез незачитане на достойнството му, чрез оскърбяване на чувствата му, а понякога и чрез физическо му унищожение.