автор: apostola

Охраняват се обекти,
охраняват се лица.
Със ли или без респекти,
охраняват се слънца.
За душата няма само
охранителен режим.
Тя нуждае се от рамо,
тя обект е уязвим.
Тя е вардена в засада.
Стреляна е със куршум.
В надпреварата ни луда
е прогонвана със шум.
Наранявана със думи.
Тя-разпъвана на кръст
и във есенните шуми
е посочвана със пръст.
Тя понася всяка мъка.
Тя от злото ни кърви.
На живота ни е стръка.
С нас тя винаги върви.
Неопазена остава-
нищо, че е вътре в нас.
За минута не престава
тя да чака своя час.

И напуска ни накрая
с ангелския си кортеж.
Тя си заслужава Рая
със божествен въздух свеж.