автор: regulus

В плитчините на Сиртите, в пясъка с маври наситен
изгорихме краката си. Губехме своя език
сред бербери и афри по пътя с пустиня посипан,
и общувахме с чуждите както общува войник.

Не останаха хора пред медните остри редици -
победихме страни, племена и за вечния Рим
покорихме Сахара, камилите, кротките птици,
и събрани в каре продължихме на юг да вървим.

За какво ни бе мир? Ние имахме своя задача –
да се бием до смърт, до ръба на земята дори!
Затова продължавахме в марш упорито да крачим
между лъвове, зебри и гъсти отровни гори.

Разпиляхме пред нас племената на негри, пигмеи,
с чудесата си стихна покорно светът овладян
и прескочихме Нил както в извор водите си лее,
и въздъхна в лицата ни облият бял Океан.

А сега накъде? Да отстъпи войникът не иска,
ненаучен на мир, неспособен на други дела.
Покорен е светът! Ала ние прегърнахме риска
и нагазихме с него през крехката южна вода.

Залюляха телата си мътни солени талази,
над главите ни слънцето вехнеше в сини мъгли.
Понаместихме щитове – нямаше кой да ни пази
от зеления мрак занадничал от остри ъгли.

Как пълзяхме по дъното в тежките смешни доспехи -
новината за нас се разпръсна по всяко море
и ни топлеха нощем русалките в своите дрехи,
и ни хранеха с пяна, разбита на вкусно пюре.

А къде бе войската? С кого в този свят да се бием?
Без противник, нелепи, разкъсали своя кордон,
се въртяхме на сляпо в мътилката враг да открием
и зовяхме на битка самия могъщ Посейдон.

Как се радваха те! Как ни дърпаха гърбом за плаща -
всички местни деца ни обичаха с меки очи.
Нереиди се смяха над делвите – всеки поклащан
от вълните, пропадаше в здрач от солени лъчи.

Досмеша ни и нас, но показвахме строги гримаси,
безидейно се лутахме в мрака на бавни води.
Неспособни на мир и забравили вече дома си,
пихме в шлемове тост за победите в нови войни.

Отшумяха епохи, намери си всеки алиби
за дела и бездействия. Спомен от древен народ,
легионът ни крачи в шпалир от загрижени риби,
над земята ни кораби къдрят небесния свод.

При кого да вървим? Ние нямаме вече роднини
и светът ни е чужд, и безмерно море ни е дом.
Неудобни за мир, вечността докато не отмине,
ще бленуваме битки с могъщия цар Посейдон.