автор: centsche

Радост се събуди. Погледна часовника на GSM-ма. Почти четири и половина. Безнадеждно рано. Едва ли щеше да заспи от тук нататък. Съпругът й ритмично ваеше звуци в диапазона: грухтящ нерез - подсвиркващ локомотив. Сръчка го, но той само се обърна към прозореца, изхриптя глухо и продължи да обхваща крайните октави.
Тя притвори очи. Насили се да игнорира баритоновото кресчендо. Не се получи. Полежа няколко минути, стана и отиде в кухнята.
Луната залязваше. Бе невероятно голяма и обрамчена с хало. Радост отвори прозореца. Прохладният сутрешен повей нахлу в стаята. Вдиша с пълни гърди и разкърши снага. Изпъна се до припукване нагоре и назад. Изведнъж се стресна. Силует я наблюдаваше от отсрещната кооперация. Инстинктивно се прикри с ръце. През тясната улица чуждият мъж я бе видял в цялата й прелест под прозрачната нощница. Набързо придърпа пердето и седна на дивана. Пулсът й бясно думкаше в гърлото. Ами да! Радост се намираше във възрастта, когато ежедневни ситуации провокираха желания, а те бързо прерастваха в емоционални бури. Опитваше се да им противостои, а те набираха силата на урагани. Законният им усмирител по същото време пиеше бира с приятели или поправяше чужда бричка, или гледаше мач, или... А вечер след две бързи ракии и обилно похапване се дотътряше до спалнята, търкулваше се на една страна и моментално докарваше звука от дърводелски банциг.
Радост знаеше кой живее отсреща. Подсъзнанието й вадеше образа му насън. Наистина! С блаженството от събуждането и съжаление, че не може да си спомни подробности. Но толкова млад... Тя за него бе една лелка. Просто абсурд! Постепенно се убеди, че между тях двамата нищо не би могло да се случи. Това не попречи да фантазира. Отначало плахо, а после смело. И ето днес, усетила изгарящия му поглед, се сви на дивана, за да запази топлината от възбудата, седна и написа:
Ще бъда нежна пеперуда,
която срещна своя цвят.
За тръпнещите твои устни
ще бъда милващият дъжд.
Прохладен полъх аз ще бъда
в разгорещен среднощен час...
Разгорещен час? Подсмихна се. Ако би било тази нощ, следва вече да се е случило? А лятното слънце напира от изток. Плъзна ръце по корема си – все още стегнат, по бедрата – за нейна радост без целулит и към извора на желанията. О-о... А слънцето тъкмо се показа, когато тя блажено заспа.
От този ден Кирил трайно се настани в мислите й. Самото му име звучи тежко! Ки-и-ирил! Благородно, извисено – като самия него! От време на време погледите им се кръстосваха над улицата. Вече без свян показваше пищни гърди със заострени зърна, обръщаше се и разклащане стегнати задни бузи или се чудеше как да демонстрира окосената си ливадка и всичко това под прозрачната нощница, защото – представете си – той винаги седеше с питие в ръка на терасата в сумрака между четири и пет часа сутринта. Фантазиите й се развихриха още повече, когато един следобед го видя да прави плочки с коремни преси по гащета пред отворения прозорец. Господи, какви крака! Какъв финес! Изящество на млад джентълмен! А ръцете му!... Беше сигурна, че ако я докосне, ще получи оргазъм.
В пристъп на неутолено желание написа на екс:
Игра на полусенки...
През спуснати завеси
лениво се прокрадва
магическа луна.
Подобно съвършено
ваяние на Фидий
лежиш до мен отпуснат
в среднощната тъма
В отмала потопена
опитвам се да вдишам
чрез всяка своя фибра
неземна благодат,
но бавно ме отнасят,
полека ме издърпват
видения прекрасни
от сънищния свят.
Прочете го няколко пъти. Поправи дребните грешки и с всеки прочит се потапяше все по-дълбоко в стихотворението. Накрая неземната благодат от листа се изля в утробата й, провокирана от фантазиите и неволното потриване на бедрата едно в друго.
Блаженството не трая дълго. Вратата се отвори и Гената се прибра от работа. Тя стреснато скокна.
- Боже мой!
Той повдигна вежди в почуда:
- Аз съм Радосче, не е Господ – и хвърли торба с работни дрехи пред пералнята. – Виж там, пусни ги набързо да се операт. Един Мерцедес страшно ме измъчи. За да сменя тампона, свалих двигателя. Мама му стара няма да съм аз, ако не одера пет кожи от собственика!
Радост гузно стискаше стихотворението в ръка. По принцип си пада по яките мъже. Когато се влюби в Евгени, той приличаше на таран от ирландски първодивизионен отбор по ръгби - толкова риж, лют и борбен. И сега бе същият плюс двайсет кила отгоре. Днес се прибра изненадващо рано. Чу го как пръхти под душа в банята. Друг път би се зарадвала на неочакваната възможност за следобеден секс, но виновна буца се загнезди в гърлото й.
Той излезе и тръгна да се разхожда гол по капки из апартамента. Дойде при нея, сложи ръка зад врата й и попита:
- Ще опънеш ли малко смукача на стария Москвич?
- Не. Остави ме. Нещо не ми е добре.
- Както кажеш – въздъхна примирено. - Аз отивам при Ванката. Обещах да погледна огънатите ламарини на Пежото. Няма да се бавя, а ти ме изненадай с оная... с прозрачната нощница.
Отиде да се облече. Като тръгна, извика от вратата:
- Вземи нещо за глава. Най мразя болна и недоволна жена!
От Ванката не се е случвало да се тръгва бързо и лесно. Оказа се, че се играе полуфинала на европейското по футбол.
Под прозрачната нощница Радост облече най-секси бельото, което имаше.Точно в десет часа седна на масата, отрупана с френски сирена и плодове. Отвори бутилка вино, купено за специални случаи и зачака. Но Евгени се бавеше.
Надникна навън. Отсреща тъмно зееха прозорците на Кирил. Кой знай къде се налива с бира пред телевизор в мъжка компания?
Всички са еднакви! Всички са еднакви!
Стана й мъчно. Чувстваше се глупаво. Например днес: от фантазии по дивото изпусна питомното. Виното глътка по глътка я замайваше, но остатъчният сладникав вкус на небцето не носеше удоволствие, а тръпчивите нотки сгърчиха още повече свитата й душа. Ех, ако знаеше със сигурност, че Кирил никога не би... Взе лист и написа заглавието:
Молба
А отдолу: към Кирил
Протягам ръце,
улавяйки нищо.
Душа ми скръбно
сама се разнищи
в далечната близост
на твоето тяло...
А ето вината:
парче оцеляло
от някакво чувство
прекрасно, далечно,
събудено вече,
прииждащо, вечно
и тласкащо аз
да се хвана в капана
на нова любов...
И какво ми остана?
Спокойствие губя,
живот подреден...
Натрапчиви образи
нощ подир ден
ме теглят и хвърлят
към твоите обятия...
Ти – горестна сладост!
Ти – тежко проклятие!
Единствено моля
душата поне
да счупи вината
чрез твоето “не”.
Радост неистово се разплака. Наля си вино. Бързо пресуши чашата. Пак я напълни. Хлипаше, подсмърчаше и щом очите й от плач се подуха, та чак се затвориха, отиде и си легна. Кога се е прибрал Евгени, така и не разбра.
На следващия ден нищо не беше същото. Слънцето грееше, но не влюбено. Евгени мълчаливо задържаше поглед върху нея и стискаше пръсти до побеляване. На няколко пъти посегна да я погали, а когато се реши, тя се дръпна уплашена, мислейки, че иска да я удари. Нощем не го чуваше да хърка. Най-вероятно беше буден. Тя също лежеше неподвижно и се страхуваше да мръдне. Опитваше се да диша равномерно, за да го излъже, че спи... Изкарваше така до към четири часа. Ставаше и отиваше в кухнята. Отсреща Кирил пиеше поредното след нощно питие, прав или излегнат върху шезлонга на широката тераса. Погледът му блуждаеше, но понякога спираше върху нея. Радост вече намяташе тънък халат върху нощницата. Не се пъчеше и протягаше, не въртеше предизвикателно задник, просто го гледаше и в няколко поредни, топли нощи пустотата постепенно изпълни сърцето й. Денем беше вяла и отпусната, докато един ден...
- Хайде! Обличай се! – стресна я Евгени.
Не бе усетила кога се е прибрал и влязъл в кухнята.
- За къде? - учудено го попита.
- Ще те водя на кръчма. Ама искам да си секси, много секси!
Радост отдавна не бе виждала мъжа си толкова многословно припрян.
- Ще облечеш ето това – и тикна в ръцете й закачалката с рокля, купена за десетата годишнина от сватбата им преди доста време...
- Ама... тя ми е малка – възрази Радост.
- Не ти е малка!
- Не мога да дишам с нея.
- Ще си извадиш малко повечко гърдите от деколтето и ще дишаш.
Радост никога не бе влизала на подобно място. В нейната секси рокля изглеждаше твърде семпло на фона на околната преливащата голата. Имаха маса точно до сцената. Може би от алкохола или от атмосферата на заведението с миризмите на парфюми и похот, приглушените светлини и витаещата възбуда, тя се оживи и с интерес наблюдаваше програмата. Поредната танцьорка кършеше предизвикателно снага, когато Евгени извади сто лева и ги размаха. Танцьорката се приближаваше все повече със сластни движения. Посегна към ръката с банкнотата, но Гената ловко зави столевката на фунийка и я бодна между гърдите на жена си. Тя от изненада се вцепени. Като на забавен кадър наблюдаваше как едрата за жена китка се насочва към нея. Вдигна поглед и срещна... О, Господи!
Изпревари чуждата ръка и сграбчи столевката като рязко стана от стола.
- Да се махаме!
- Къде хукна, Радосче? – задърпа я Евгени. – Дай парите на жената. Тя си ги заслужи.
- Каква жена, бе? Къде си ме довел? Това не е жена!
Гневът и яростта я отрезвиха. Кирил ли? Джентълмен ли? А и тя... стихотворения му пише! Дръпна силно Евгени и почти на бегом се засили към вратата.
Съпругът й хвърли една заплата на масата и доволен я настигна.
Ако трябва да сме точни, до тази нощ семейство Ваклинови не бяха правили подобен секс никога през живота си, дори и на млади години. Радост бе изненадана от неговата изобретателност, Евгени бе очарован от запазената й гъвкавост. Комшиите просто не можаха да спят. До четири часа. Тогава стенанията и скърцането се замениха с обичайното хъркане. По някое време Гената се пробуди и отстрани внимателно прегръщащата го ръка. Че се обичат – обичат се, но е невероятно горещо!