автор: jaich49

Единственото слабо място на Владислав за изопване на нервите му до връх е,когато го прекъсват от четене и писане.
А брат му отлично познава характера и най-вече тази му уязвима му черта.
Щом пукна пролетта,на събиране с приятелите му у дома,брат му лансира идеята за построяване на баня.
Владислав не я прие.
- Ти няма да даваш пари за нищо.-за убеждава го брат му,който взема много по-висока заплата-Аз със свои средства ще купя цимент,тухли,пясък,варов разтвор. Ти само ще строиш,аз ще ти помагам.
- Не,не искам!-категорично отказа Владислав.
- Какво лошо има в това да си построите баня?-попита единият му приятел.
- Нищо лошо няма,разбира се.Но аз имам по-важен ангажимент.
- Ще изчака известно време.-вторият му приятел също одобри предложението на брат му.
- Не мога да чакам.Нямам минута за губене.
Както вече се отбеляза,брат му,за разлика от него,получава високо заплащане от завода,и може да си позволява разточителство като купуваше напитки и го канеше на почерпка в стаята си.Дори бутилките зачестиха,че Владислав се изненада на вниманието на брат си към себе си.
Владислав съзнаваше,че до късното ежи нощно четене и писане пагубно изтощава силите му-а и Гьоте му даде съвет:"Никога не се изчерпвай в писане до край,дори и когато въображението напира.Остави си крайчец от нишката и на други я ден,само като я подемеш,тя ще продължи да се навива"-затова приемаше почерпките с цел да си отдъхва.
Обаче на втората глътка брат му го заяждаше с обвинения от рода на: че от него не става писател,че щом се има за такъв,доказал ли е нещо,постигнал ли е резултат наяве.
В тези му изказвания Владислав виждаше подмолната намеса на двамата си приятели.Те му завиждат,че може да създава произведения,да "ражда" творби и при евентуален успех ще ги размине.А това не ще могат да понесат.Затова използват брат му като маша в своя услуга несъзнателно да къса нервите му.
Ядосваше се на наивността и слепотата на брат си и излизаше.Какъв смисъл има да му обяснява-няма да го разбере.
Един ден брат му го извика да се почерпят с баща им.Не след дълго баща им каза:
- Знаеш ли,Владиславе,с брат ти решихме да купим тухли и построим курник и бокс за прасета.Ти ще се включиш ли?
Кръвта му мигновено кипна.
- Вие само знаете да вземате исторически и съдбовни решения като нашата "велика" комунистическа партия.А народа да запрята ръкави и да ги изпълнява.Щом сте решили,стройте.На мен курници не ми трябват!-отсече и излезе.
Бе много се изнервил и все по-трудно се нормализираше,за да може после спокойно да чете и пише.А когато видеше появата на двамата си приятели, изпитваше усещането,че вижда смъртта,разтреперваше се от ярост и само безкрайните му търпимост и добродушие го възпираха да ги изгони,да им забрани да пристъпват прага.А пък нескончаемите натяквания на брат му,че от него никакъв писател не става,буквално го влудяваха и започна да мисли за бесило.
Една вечер някой почука на прозореца му.Бяха двамата му приятели с брат му. Носеха пиене с мезе и искаха да поиграят карти.Владислав прие,макар че цял настръхна.
Много рядко му се случваше да побеждава,а картите му потръгнаха и дори се развесели,прощаващ им омразата,която таеше към тях.
По късно дойде махленски съсед.След 3-4 часа игра приятелите му си тръгнаха.Тримата продължиха да се черпят.Брат му пак го заяде за безсмислените му писаници.Владислав остро отреагира и го обвини,че е един невеж глупак.Брат му също кипна - явно и неговите нерви се бяха изопнали от продължителното протакане и не осъществяване на замислите му - защото гневно заяви:
-Ти си некадърник!Боклук,който си мисли,че е писател!Ако си хубав,няма да намразиш най-близките си приятели!
Владислав стана, хвърли се по очи в леглото и от върховно безсилие заплака като дете.
Брат му се прибра в стаята си.Може би заживя с мисълта,че постигна целта си, но именно с това си остро изказване провали плановете си.Трябваше му още малко време да запази привидно спокойствие и успехът му бе сигурен. Владислав бе пред пълен крах.
Владислав се тресеше в леглото,а сълзите му течеха като от извор.
Махленският съсед остана да го утешава.Легна до него и го зави с одеяло. Отдавна бе минало полунощ.
- Успокой се.-рече му той - Брат ти не искаше така дълбоко да те нарани.
- Защо така злобно го насъскват срещу мен?!Какво толкова лошо съм им сторил в живота?!
Плака сигурно час.Когато извора на сълзите му пресъхна и почна да се успокоява,за негово смайване пред лицето му изплува съвсем друга картина. Пред очите му блесна с огнени букви поучителния съвет на Омар Хайям: "Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек-и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг"
Сега разбра какво е искал да му каже Омар Хайям с тези си слава.За Владислав най.близкия човек са приятелите.Брат си бе вградил в златна клетка.Той не му е близък-той му е кръвен.
Брат му съвсем не онзи невежа,за какъвто го считаше.Напротив,не веднъж го е чувал да поднася и будалка с тънко остроумие приятелите му и се чудеше как те не се усещат.
Ранни спомени нахлуха в главата на Владислав.Брат му още от момче винаги е скачал като тигър върху него:винаги е търсил и най-малкия повод да го обвинява в разни неща,търсил му е най-незначителната му грешка под лупа. Стремял се е всячески да го унижава,преписващ собствените си недостатъци на него,и то само в присъствие на други хора,целящ да го изкара от тъп по тъп.По скоро би приел съвет и от последния циганин,не и от Владислав,считащ го за много по глупав от себе си.
Ако преди брат му е завиждал,че Владислав го бие във всяко отношение :и като спортист,и като душевност,и като схватливост и сръчност.Та нали две махали / по-големи и по-малки момчета / израснаха около Владислав,и то не само по причина за някаква привързаност към него,докато брат му го търпяха от уважение към Владислав.Да не го докачат,или несъзнателно обидят,ако изгонят брат му от компанията си.И това тяхно отношение вероятно много го е наскърбявало.
Когато Владислав пое по нов път,пътя на самообразованието,за брат му сигурно е било още по-трудно поносимо.А когато Владислав започна да пише произведения,вече бе върхът,брат му не можеше да го изживее.И следвайки съвета на самия Владислав от кафе-бара,е бързал да го принуди да посегне на живота си,после да изпрати творбите му на някоя редакция,и,излизащи от печат,да препише славата на себе си.
Няма съмнение,макар по кръв,те идваха явно от два различни,диаметрално противоположни корена.Докато Владислав наследил чертите на благородния род,събрал и усъвършенствал разпръснатите му нишки на хумор,разказваческо умение,мъдрост и доброта,претворяващ ги във форма на разкази.То брат му наследил качествата на другия род : завистта и кълненето.Нали баба им прокълнала майка им.Много пъти Владислав е чувал баща си в нетрезво състояние да го кълне хубаво да не види,да падне по-долу и от най-окаяния. Каква е гаранцията,че не го желае и като трезвен,но вече на ум.Брат му разпръсква тази злост в далеч по-голям мащаб.И от видяното и станалото до този момент се доказва,че покровителката на Владислав - богиня Литература,е далеч по-слаба на власт от богиня Злоба-покровителката на брат му.Като речната майка на Еней пред морската майка на Ахил.
Сега сцената с разговора им в кафе-бара изкристализира пред очите на Владислав.Сам го е поучавал как да бъде сразен.
- И през ум не ми е минавало,- промълви отпаднало той,гледащ тъпо пред себе си -че собствения ми брат искал да ме унищожи!
- Защо говориш така!- смая се съседът му -Това пък откъде ти хрумна?
Владислав се смъкна надолу под завивката.
- Той не се е нуждаел от баня!Нуждаел се е от хонорарите ми!
От този момент вече не стъпваше в стаята на брат си.Приятелите идваха и го викаха да играят карти и се почерпят,но той винаги намираше пред текст и отказваше.А когато се разминеше с брат си,не го поглеждаше.
Брат му отдаваше сърдитнята му на обида от нагрубяването му в онази нощ.Не си даваше сметка,а и не подозираше,че е разкрит,защото обясняваше на приятелите,че Владислав се цупи,защото онази вечер малко го засегнал.
След време махленският съсед му предал думите на Владислав.Разбрал,че плана му се провали,замина да работи в друга държава.
Владислав,който мислеше,че Природата е безгрешна и добре премисля,когато създава чедата си,сега разбра,че е несъвършена.Щом е толкова прокълнат, защо тогава Тя допусна да бъде роден!И ако е съгрешила,защо не си взе поука и не бе позволила на онази баба да го спаси!Отгоре на всичко на няколко пъти бе на косъм от смъртта,или можеше да бъде осакатен за цял живот.Все му се разминаваше.С каква цел го пази!И с каква цел го подтикна да напиеше толкова произведения!Можеше в миг да го убие,вместо да го кара да води цялата тази безсмислена борба,много да при пати и силно да страда.
Изненада се,когато прочете "Мартин Идън",как може,след като пробива, постига слава и богатство,да се удави.После,като прочете и за други велики личност,посегнали на живота си,счете,че са луди.Ето,че що годе достигна етапа на развитие,в който разбра,че смъртта е най-добрия изход за тях. Правилно постъпва Природата като създава малко такива личности.Иначе човечеството наистина ще изчезне.Смазващо прави са женените.
СЛЕДВА