автор: KBoianov

Трена си у гора ходеше,
скръбна си желба жалеше:
- Ой те теб, дъбе оброчен,
за желбата ми нарочен.
Две съм дечица зачнала,
две са у земе легнале.
Боже, във твоето име,
чедото трето спаси ми!

Поел я дъба желбата,
заплакали са клонете.
Не ми дошла Божа майка,
най ми дошла самодива.
- Немаш грех, майчице клета.
Баба ти триж е проклета,
де пеленаче остави
до свещен дъб да се спомине...

Своя кръв искаш да имаш,
своя кръв трябва да взимам.

х х х

Трена на колене паднала,
моли се ничком от душа:
- Вземи ми кръвта, оброчнице,
сал ми детенце не взимай!

Зашепнала самодива,
с вода я вълшебна умила
от самодивското кладенче.
Взела ù само шамията,
оброка да закрепят...
Тъй си е Трена родила
момченце с косици златни
от самодивското баене...


х х х

Ех, че е радост бликнала!
Засмял се Иван хайдутин:
не му е слънце у дома,
най му е чедо родено –
да му засвети сърцето…

Тръгна Иван пак хайдутин.
Тръгна, та се не виде.
С китка го Трена проводи,
но за оброк замълча.
Печат ù ням на уста,
камък ù тежък на сърце.

х х х

Га се е месец запълнил,
треска я Трена затресе,
как рожба да си остави,
клетва да си изпълни.
Че си е люлка вързала
на дърво старо, клонато.
Тежка си сълза избърса,
под дъба да се разплати.

- Свидно ми чедо, прощавай!
Майка ти е оброчена.
Кога за мене заплачеш,
вятър да те залюлей.
Кога си мляко поискаш,
кошута да те напои.

х х х

На колене Трена паднала,
очи си о дъб зажмала,
края си да не види.
Дърво си е заплакало,
даже и камънете.
Дошла ми е самодива
и си е майка вдигнала.
С бяла я свила повила,
викнала вълшебна сила,
посестрима да я стори...

х х х

Тоз миг си е дъб забучал,
засветил и проговорил:
- Свидната кръв е платена.
Немаш дан, майчице Трена.
Там на Орлова поляна,
паднал е Иван хайдутин.
Куршум му е на чело,
сабя му е у ръка...

х х х

Горко си Трена заплака,
себе си за оброк бе чакала.
Желно детенце поглежда,
своя едничка надежда:
- Късно дойдох за оброка.
Твойта съдба е жестока –
или без майка би било,
или без тейко-закрила.

Тея е думи думала,
към върли връх е тръгнала.
Литнала със самодиви,
юнака да си оплачат,
що е за вяра погинал.