Животът е достатъчно суров,
с участъци нарочни за подхлъзване.
Така се оправдаваш. А, Любов,
достигнала до точка на замръзване?
Животът бил такъв и онакъв!...
На смъртен одър била и Надеждата.
Не ме заплашвай със дебела връв,
по-тънка е от бабината прежда.
Но днес за бесене си само ти.
Живота онзи ден го оправдаха.
А ти, Любов, вземи, че разцъфти
или млъкни поне, че те възпяха!