автор: vaska_gru

Пясъкът на морския бряг не помни моите стъпки. Твърде рядко му се случва да ги усети. А едва доловил ги, вълните бързат да ги скрият. Отнасят в дълбините тайната на моята разходка. Целувката на морето е солена и остава в допира на моите сандали.
С които лятото нахлува в стаята ми през отворената врата към балкона на кабинета. Завихря около претрупаното с работа бюро и ме оставя насаме с все същите прашни мисли. И в периметъра на погледа попада танца на две пеперуди. Мислите ме настигат някъде навън, за да повървят рамо до рамо с мен по опустелите улици на летния град. А вечер ме прегръщат със звездния шал на моята цветна тераса. Тътенът на морето е само фон, към който слухът ми е привикнал. Но безразличието му носи тъга.

Бурите, които идват внезапно и също така неочаквано си отиват, изживявам зад панорамния прозорец. Светкавиците резонират дълбоко в мен. И ме оставят без дъх. Отнемат полета ми. След тях слънчевата жарава ме среща в моите разходки. По някоя алея в парка. Или в обиколката по магазини и кафенета. В поредната работна среща. До момента, в който решавам и аз да избягам от традиционното на ежедневието.

Сандалите, докоснати от морето се сменят не от позабравените джапанки, а от маратонки. Обгарянията по ръцете ми не са от палещата ласка на плажа, а от искрите на огъня, разпален от приятели. Китарен звън потреперва във въздуха и в душата ми, в акомпанимент с ромона на близко поточе. Слънцето пари раменете ми. Но не успява да достигне до босите ми крака. Те са скрити в тревата. И търсят пътя там, където няма посока. Подскачат от камък на камък, поемайки от нежния хлад. Поспират до къпинака, за да отмъкна вкусен плод от раздиращата му прегръдка. Оставам с вкуса. С птичата глъч и горската тишина на моето лято.

Което отнасям обратно в онази стая, зад онзи прозорец.

През който гледам играта на две пеперуди.

И поредната двойка, поела по своя път, по стъпките на нейното лято.