На всяка крачка те обичам все до смърт -
привеждам доказателства, цитирам Шекспир.
Да бъдеш или не?... Да! Всеки път!
И нищо не очаквам да е лесно.
Алибито ми е, че съм подобие и дух -
ако не вярваш, пише в утрешния вестник.
Лъжа е, че си празноглав и глух,
не можеш да ме обвиниш в нечестност.
А, ето те... Очи в очи.
Не търся вече твоя смисъл,
но Достоевски леко ми горчи.
А утрешният вестник - ненаписан...