автор: salwia

Вървиш към мен,
вървя към теб..
Различието ни е
тотално..
Четем се бавно,
ред по ред,
и търсим чувството
фатално..
Дали е тук,
или е там,
следим за знак
и търсим по ъглите..
И под подметките
на извървения ни плам..
Откъснати-забравяме
очите си..
И странно..
Тихата тревога
от пръснатото с
вяра ни прегръща..,
че никой никога не е
поредно сам,
и всеки залез в
утро се превръща..