автор: apostola

Във тази църква стара,
във тоз излъскан храм
и с кръста пред олтара
умрам аз от срам.

Че пламналите свещи
под този божи свод,
са нещо като вещи
от мръсен заден вход.

Отправените думи
към Господа висок,
потъват днес във шуми
и в хорския поток.

Че всичко е фалшиво
сред пушек от тамян.
Във времето ни сиво
от друго съм владян.

Душата ми е храма,
сърцето пък-олтар.
В това е мойта драма
във този свят прастар.

Във този храм аз пея
и вече осъзнах:
със тоз олтар живея
и в него се познах.