Юлска лятна вечер, спуска се като сянка на черна магия. Броди из опустелите и глухи улици. Вечерен бриз палав скитник раздърпва провесените клони на дърветата и шепне нежни слова на листата им. Портокалено- неонови сфери на уличните лампи стоят безмълвно самотни като статуи. В нощната пустота само прозорците на блоковете премигват като част от някаква неземна светломузика.
Взирам се в небето, където прозрачен облак се е раздиплил като рокля на небесна фея.Щурците свирят необезпокоени, от нощните птици, които режат пластовете на вечерната тишина."Кри-кри-кри"-чува се късият им свисък и потъват в короната на близко дърво.Оркестърът на щурците е най- омаен. Поддържащите музиканти свирят в една честота"Цзи-цзи, цзи- цзи", но има и солисти, в чиято мелодия се долавя фин синкоп. Под звуците им на небето се вихри нощен бал.Всяка звезда е красавица, която искри в рокля с отенъци на рубиново, смарагдово, кехлибарено, аметистово, златно.Отдалечени на светлинни години звездните хубавици може би са познали Бога, Истината.Те крият тайната на Сътворението, познали силата на любовта, като творец на Вселени.