автор: durak

Мързи ме, много ме мързи, братлета!
Мързи ме, честно, даже чак боли.
Завиждам на дървета и павета,
дори кога ги силен дъжд вали.

Мързи ме, ще ми се да легна в сянка,
под гъстия покров на някое дърво,
докато между пръстите ми порасте полянка,
а под мене образува се петно.

Мързи ме, рядко мия си зъбите,
вървя като желирано мече.
Мечтая да прекарвам дните
положил аз краче върху краче.

Мързи ме и ти казвам право,
за работа не ме търси,
но по купони пипам здраво,
така че ако има маса ми звънни.

Мързи ме, ала помощ не желая.
На мен харесва ми да ме мързи.
Намирам място винаги в трамвая,
не се и чеша като ме сърби.

Мързи ме даже тия думи да напиша
и гледам към леглото с жал.
Викам, жега е, едвам се диша!
Ще взема да полегна, хайде чао.


КРАЙ