автор: Ray_Jay

Бил ли си нечий палач, когато си обичал този някого повече от себе си дори?
Виждал ли си, приятелю как на кладата стои завързан този, който най-силно си обичал някога и драсвал ли си му клечката, стоейки, наблюдавайки отстрани. Гледайки как огънят лумва и той/тя целия изгаря, а ти чувстваш миризмата на изгоряла плът, и чак костите знаеш, че ще изгорят, защото ПОЖАРЪТ е силен!!!!!
Бил ли си там, хем палач, хем изгорял, молещ се по-бързо да започнеш да гориш?
Защото много рядко понякога, за да се отвътре запали огънят, трябва същият той да те обгърне отвън.
Обаче важи и обратното, а именно, че, за да те обгърне външния огън, и за да издържиш ти е нужен вътрешен такъв. Инак, просто ще изгориш и ще се превърнеш в това, в което се превръщат повечето хора след тяхната физическа смърт, а именно шепа изгорели сламки слама. Слама, която не знае, нито за какво е живяла, нито за какво е умряла. Та, това ли искаш да бъдеш или ти в огън самия да се превърнеш искаш, приятелю? Според твоето собствено искане ще ти бъде дадено, но все пак, ако нямаш и достатъчно слама, бързо прекалено ще изгаснеш... Няма да е достатъчно, за да се запалят плътта и костите! Та, какво избираш?
Знай, обаче, че много мъчително е да си нечий палач, както и друг да е твоят палач, а ти вместо да го обичаш, да го мразиш, защото не разбираш Неговите мотиви! За съжаление, трудни за разбиране мотиви!!!!! Все ми се искаше да има друг начин! Да не съм нито палача, нито аз да съм на кладата. Но не мога! Късно е! Прекалено късно! Казват, че преди зазоряване е най-тъмно, преди точно да изгрее Слънцето, но се питам в последно време-дали?