автор: Tzeck

Чудя се
какво виждат хората
в късовете космически камъни,
(по които си припадат поетите)
а с досада подритват земните
около себе си?

И написах епос
за земните камъни...
Но го изпуснах -
строполи се безшумно на тротоара.
Улисан в горещия ден
забравих, че е епос
за земните камъни
и го подритнах.
Даже го стъпках -
досаден къс земна хартия!

Дори не се замислих
как след милион години
и пет месеца
някой ще го намери
и ще го опандизи
в музей.

Ето, вижте! - ще гласи
бележката до него -
Колко много са обичали
навремето
земните камъни!

Някакви си камъни...
Някакъв си къс хартия...

Простотия!

Виновно е изкуството!
За всичко е виновно!
Тъпото изкуство!
Някой трябва да го забрани!!!
Някой трябва да забрани
ужасяващия навик
на хората
да правят от обикновените неща
необикновени!

От далечните - близки,
а от близките - далечни.

Да вдъхват живот
на мъртвите вещи
и въздишки,
и да пълнят градовете
с уродливи Франкенщайни,
съшити с молекули
на проституиращи
копнежи.

Толкова е нагло!

(Но някак глупашки красиво).

Красиво
като късовете космически камък.

А толкова ли безполезно?


24.07.2013