автор: zaltia

Реших, че безполезно е да ти звъня,
тежки са ми думите, бързо ще те нараня...
Голямата ми мъка във душата се е скрила,
и самотна в ъгълчето, тихичко се е стаила.

Свикнах в думите да търся красотата,
ако те чуя, с твоите ще долети тъгата...
Не ме кори любов, и моля те не се сърди,
но в такива мигове, е по- добре да се мълчи...