автор: ladyinblack

Не вярвай, а бъди самата вяра,
докрай приел и пак – докрай отдал.
Душата ти достатъчно е стара –
спести ѝ на надеждите товара,
на спомените – душния воал.

Недей превръща в опитна мишена,
сърцето ти, в което се кълнат.
Тревата не случайно е снишена,
прегърнала с най-светлия оттенък
чернещата тежка земна гръд.

Не искай, а бъди, което ти си,
под пластовете от човешки грим.
Дори и пътеводната ти мисъл,
и думите, които си преписал
достигат само хоризонта зрим...

Какво видя до днес под свода синкав –
филм, в който и пробудените спят.
А би могъл, пропукал ечемика,
животът ти, по-малък от прашинка,
да е живот от вечен необят.

23.7.13г.
МББ